Luke 17

1 ^a Р ече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат:

2 за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките.

3 ^b Бъдете внимателни към себе си. Ако съгреши против тебе брат ти, смъмри го и, ако се покае, прости му;

4 и ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти на ден се обърне към тебе и каже: кая се – прости му.

5 И рекоха апостолите Господу: усили у нас вярата.

6 ^c А Господ рече: да имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тая черница: изтръгни се и се пресади в морето, и тя би ви послушала.

7 Кой от вас, кога се завърне от полето негов слуга, орач или овчар, веднага ще му рече: върви, седни на трапезата;

8 няма ли да му рече: приготви ми да вечерям, препаши се и ми шетай, докле ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш?

9 Нима ще благодари той на оня слуга, задето е изпълнил заповедта? Не мисля.

10 ^d Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим.

11 ^e Като отиваше за Иерусалим, Той минуваше между Самария и Галилея.

12 ^f И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч

13 и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!

14 ^g Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.

15 А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,

16 и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин.

17 Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте?

18 Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?

19 И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси.

20 А попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано,

21 и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е.

22 И каза на учениците: ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Човечески, и няма да видите;

23 ^h и ще ви кажат: ето, тук е, или: на, там е, – не ходете и не дирете;

24 понеже, както светкавица, кога блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, тъй ще бъде и Син Човеческий в Своя ден.

25 ⁱ Но по-напред Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от тоя род.

26 ^j И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески:

27 ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички.

28 ^k Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха;

29 но, в който ден Лот излезе из Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички;

30 тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви Син Човеческий.

31 В оня ден, който бъде на покрива, а нещата му вкъщи, той да не слиза да ги взима; и който бъде на полето, тъй също да се не обръща назад.

32 ^l Спомняйте си Лотовата жена.

33 ^m Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи.

34 Казвам ви: в нея нощ ще бъдат двама на една постелка: единия ще вземат, а другия ще оставят;

35 ⁿ две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят;

36 двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят.

37 ^o На това Му рекоха: де, Господи? А Той им рече: дето бъде тялото, там ще се съберат и орлите.